Не искам само оди да ти пея!
За теб понякога ме хваща срам!
Историята не е епопея
и много мръсотия има там!
Видял съм твоя страшен егоизъм!
От злобата ти съм получил дял!
И само в митовете има героизъм,
аз много от тях вече съм осмял!
Ти винаги на две си разделено...
И Бог, и Дявол за тебе са едно,
тормозиш често цялата Вселена,
за нищо вадиш чуждото око!
Във тебе са и Роба и Тирана,
потъпкваш често Правда и Морал!
За всичко Чуждо жаден ти остана!
Аз виждам често, че на метено си с.ал!
© Христо Славов Все права защищены