dansyto (Данаил Таков)
803 3686
10 окт. 2020 г., 12:53

Не искам слънчогледи да умират 

  Поэзия
353 9 9

Не ме забравяй, слънце, не, недей,

вземи ме с теб по твоя път кармичен.

И нека пътят твой - е мой – огрей

света със блясък медно - идиличен.

 

Вземи ме - там, където има цвят,

море, скали, вълни, поля красиви.

Не ни напускай, този сивкав свят -

ще ни въргаля в страсти полуживи.

 

Забравил птичи песни, топлина,

съблякъл вкупом всичките дървета.

Смразил до ледност утринна роса,

пропил със пустош жадните полета.

 

Не ме забравяй, слънце, не, недей –

във твоите искри живот намирам.

Със блясъка си дивен ме облей –

не искам слънчогледи да умират!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че сте тук, Наде, Руми, Светулчице, Юри, Жоро, Ели, Деа, Петър! Сърдечно ви Благодаря! Поздрави и бъдете вдъхновени!
  • “И ето, тръгваме отново ние
    - безднадежни романтици...” 🌞
    Днес беше слънчев ден.
  • Поезия от сърцето...
  • Слънчев стих! Много ми хареса!
  • Слънчогледите, олицетворение на надеждите... Не трябва да умират!
    Поздравявам те.
  • Страхотно, браво!
  • Прекрасно наричане, Дани! Присъединявам се към молитвата ти.🌅
  • Наистина от душа си го казал.Моля никога да не загубиш топлината! слагам в любими
  • Те са в душата ти, Дани - слънчогледите.
Предложения
: ??:??