Не искам слънчогледи да умират
Не ме забравяй, слънце, не, недей,
вземи ме с теб по твоя път кармичен.
И нека пътят твой - е мой – огрей
света със блясък медно - идиличен.
Вземи ме - там, където има цвят,
море, скали, вълни, поля красиви.
Не ни напускай, този сивкав свят -
ще ни въргаля в страсти полуживи.
Забравил птичи песни, топлина,
съблякъл вкупом всичките дървета.
Смразил до ледност утринна роса,
пропил със пустош жадните полета.
Не ме забравяй, слънце, не, недей –
във твоите искри живот намирам.
Със блясъка си дивен ме облей –
не искам слънчогледи да умират!
© Данаил Таков All rights reserved.
