25 окт. 2005 г., 12:48

Не искам съжаление.

1.3K 0 6


Не искам съжаление.....

Кажи ми откровено: - Повече не те обичам!
Ще се опитам да те разбера и дори да ти простя.
И даже да признаеш, че не искаш да ме виждаш,
не ще помисля никога и с нищо да ти отмъстя.

Не ме оставай да живея в една заблуда,
не искам да ме топлиш с фалшива топлина.
Не можеш да ме заслепиш със светлина оскъдна.
Аз не обичам горчиво вино, а изворна чиста вода.

Не ще приема любовта ти като милостиня
или като подарък изпросен понякога от мен.
Аз предпочитам с доблест ти да ме отминеш,
отколкото да съм ти в тежест всеки ден.

И ако в твоето сърце мястото ми вече е заето,
няма да те съдя, а ще го приема като тъжен факт.
Ще скрия мъката си в кътче неприкосновено
и няма да опитвам да избягам от действителността.

Истинското щастие не би могло да е безкрайно.
Не се завъща в извора изтеклата и изпита вече вода.
Остават само белези дълбоки, дълготрайни
и спомени, които постепенно ще изтрие старостта....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...