Не избързвай, Слънчо
Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно
видях те да надничаш завистливо.
Поклон ти сторих и шармантно
усетих как флиртуваш мълчаливо.
Повярвах ти и хукнах по тревата боса
последователно щастлива.
Въобще не чух предупредителния вик на кòса.
Потънах в теб – без сянка предвидлива.
Сега те гледам – тръгваш вече,
разрошено дървото те прикрива.
Защо не ме предупреди, че щом те няма,
от сянката ти ще бера коприва?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Все права защищены
Благодаря Албена, винаги има скрит смисъл...
