Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно
видях те да надничаш завистливо.
Поклон ти сторих и шармантно
усетих как флиртуваш мълчаливо.
Повярвах ти и хукнах по тревата боса
последователно щастлива.
Въобще не чух предупредителния вик на кòса.
Потънах в теб – без сянка предвидлива. ...