Sovi4ka (Христина)
53 155
May 17, 2017, 7:25 PM

Не избързвай, Слънчо 

  Poetry » Other
579 0 5

Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно
видях те да надничаш завистливо.
Поклон ти сторих и шармантно
усетих как флиртуваш мълчаливо.
Повярвах ти и хукнах по тревата боса
последователно щастлива.
Въобще не чух предупредителния вик на кòса.
Потънах в теб – без сянка предвидлива.
Сега те гледам – тръгваш вече,
разрошено дървото те прикрива.
Защо не ме предупреди, че щом те няма, 
от сянката ти ще бера коприва?
 

© Христина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??