Wali (Виолета Томова)
280 1156
26 окт. 2016 г., 17:35

Не изхвърляйте оттука 

  Поэзия » Другая
584 1 4

 

          

             Не мога аз без този град,

             мърляв като остаряла истина,

             с купища ръждясала любов

             с потайни спомени – неписани.

 

             С приятелства, умрели от вина,

             зазидани в темелите на къщите.

              Пиршества тук прави радостта,

              при залеза тъгата се завръща...

 

              Срещаме се с уличния пес.

              Биха го, тъй както и душите ни,

              а циганчето – може би краде,

              за да нахрани тайничко мечтите си.

 

              Мой е този беден, древен град,

              загубил се като пияница – във времето,

              с позорите сред шумния площад,

              с  надеждите, които му отнемаха.

        

              Лутам се в обичания свят,

              но вече младостта тук не остава,

              а Витоша, тя, вечно отстрани

              с каменно сърце ни наблюдава.

             

 

© Виолета Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??