Не изхвърляйте оттука
Не мога аз без този град,
мърляв като остаряла истина,
с купища ръждясала любов
с потайни спомени – неписани.
С приятелства, умрели от вина,
зазидани в темелите на къщите.
Пиршества тук прави радостта,
при залеза тъгата се завръща...
Срещаме се с уличния пес.
Биха го, тъй както и душите ни,
а циганчето – може би краде,
за да нахрани тайничко мечтите си.
Мой е този беден, древен град,
загубил се като пияница – във времето,
с позорите сред шумния площад,
с надеждите, които му отнемаха.
Лутам се в обичания свят,
но вече младостта тук не остава,
а Витоша, тя, вечно отстрани
с каменно сърце ни наблюдава.
© Виолета Томова All rights reserved.
!
