Wali (Виолета Томова)
280 1156
26.10.2016 г., 17:35 ч.

Не изхвърляйте оттука 

  Поезия » Друга
582 1 4

 

          

             Не мога аз без този град,

             мърляв като остаряла истина,

             с купища ръждясала любов

             с потайни спомени – неписани.

 

             С приятелства, умрели от вина,

             зазидани в темелите на къщите.

              Пиршества тук прави радостта,

              при залеза тъгата се завръща...

 

              Срещаме се с уличния пес.

              Биха го, тъй както и душите ни,

              а циганчето – може би краде,

              за да нахрани тайничко мечтите си.

 

              Мой е този беден, древен град,

              загубил се като пияница – във времето,

              с позорите сред шумния площад,

              с  надеждите, които му отнемаха.

        

              Лутам се в обичания свят,

              но вече младостта тук не остава,

              а Витоша, тя, вечно отстрани

              с каменно сърце ни наблюдава.

             

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??