Не желая да заместваш пролетта
и да ме хващаш, когато падам, не искам.
Стигат ми думите, с които ме спасяваш,
щом от умора откажа мечтите да стискам...
Стига ми, щом за ръката ме хванеш
и отправим поглед с теб към небето.
Някаква магия криеш, че правиш,
усещам го близо... Сякаш ми щипе лицето.
Благодаря не на космически сили -
стъпих с тебе здраво на земята,
а на онази твоя рядка човечност -
не са на изчезване на хората сърцата...