stel88 (Стеляна)
3 80

3.03.2010 г., 11:46

Не желая да заместваш пролетта

Поезия » Любовна

732 0 3

и да ме хващаш, когато падам, не искам.

Стигат ми думите, с които ме спасяваш,

щом от умора откажа мечтите да стискам...

Стига ми, щом за ръката ме хванеш

и отправим поглед с теб към небето.

Някаква магия криеш, че правиш,

усещам го близо... Сякаш ми щипе лицето.

Благодаря не на космически сили -

стъпих с тебе здраво на земята,

а на онази твоя рядка човечност -

не са на изчезване на хората сърцата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stel88 (Стеляна)

Благодаря за думите... Аз се прекланям пред твоята творческа мисъл!

2010-03-03T16:51:17+02:00
longin (Любомир Деничин)

Не са и няма да бъдат изчерпани сърцата а душите още повече.щом има хора като теб.пиши Стели и живей!!!

2010-03-03T16:42:56+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Красиво е!Поздрав!

2010-03-03T12:08:20+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0