Не желая да заместваш пролетта

Poetry » Love

735 0 3

и да ме хващаш, когато падам, не искам.

Стигат ми думите, с които ме спасяваш,

щом от умора откажа мечтите да стискам...

Стига ми, щом за ръката ме хванеш

и отправим поглед с теб към небето.

Някаква магия криеш, че правиш,

усещам го близо... Сякаш ми щипе лицето.

Благодаря не на космически сили -

стъпих с тебе здраво на земята,

а на онази твоя рядка човечност -

не са на изчезване на хората сърцата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stel88 (Стеляна)

Благодаря за думите... Аз се прекланям пред твоята творческа мисъл!

2010-03-03T16:51:17+02:00
longin (Любомир Деничин)

Не са и няма да бъдат изчерпани сърцата а душите още повече.щом има хора като теб.пиши Стели и живей!!!

2010-03-03T16:42:56+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Красиво е!Поздрав!

2010-03-03T12:08:20+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0