Не желая да заместваш пролетта
Не желая да заместваш пролетта
и да ме хващаш, когато падам, не искам.
Стигат ми думите, с които ме спасяваш,
щом от умора откажа мечтите да стискам...
Стига ми, щом за ръката ме хванеш
и отправим поглед с теб към небето.
Някаква магия криеш, че правиш,
усещам го близо... Сякаш ми щипе лицето.
Благодаря не на космически сили -
стъпих с тебе здраво на земята,
а на онази твоя рядка човечност -
не са на изчезване на хората сърцата...
© Стеляна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за думите... Аз се прекланям пред твоята творческа мисъл!
-
Не са и няма да бъдат изчерпани сърцата а душите още повече.щом има хора като теб.пиши Стели и живей!!!
-
Красиво е!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
