Не казах
Не казах думите чакани,
не каза ги също и ти.
Мълчание грабна словата ни,
в прегръдка самотна ги скри.
Очите се взираха питащо,
очакване стенеше в тях,
за жест или дума отлитаща,
преглътната само от страх.
Грешно ли беше сърцето,
тръпнещо в мойте гърди?
Въздухът сякаш не стигна ми,
болка душата взриви.
Мъка прегърна ме в скута си,
заплака със моите сълзи.
Отключила чувствата скътани,
ме гледаше с твоите очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
