Не казах думите чакани,
не каза ги също и ти.
Мълчание грабна словата ни,
в прегръдка самотна ги скри.
Очите се взираха питащо,
очакване стенеше в тях,
за жест или дума отлитаща,
преглътната само от страх.
Грешно ли беше сърцето,
тръпнещо в мойте гърди?
Въздухът сякаш не стигна ми,
болка душата взриви.
Мъка прегърна ме в скута си,
заплака със моите сълзи.
Отключила чувствата скътани,
ме гледаше с твоите очи.
© Евгения Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
