31 мар. 2009 г., 08:38  

За последно

954 0 16

Не бе любов, а само жажда –

за истинската, за голямата.

Така илюзии се раждат,

когато нищо друго няма.

 

Играхме както във театър –

преструвахме се, че обичаме,

а в мене стенеше душата

при всяко наше ново вричане.

 

Дошло е време да погледнем

на истината във очите.

Да се прегърнем за последно,

един от нас да си отиде.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • жажда за любов...поднесена в красив стих...
    прегръщам те, с обич.
  • Всеки миг с теб, Елица, с поезията ти, е една запомняща се емоция!
  • Харесвам стила ти.Естествен и ритмичен. Готино.
  • Ще дойда страстна,
    огнена, пенлива,
    за обич тъй жадувана
    и нетърпелива,
    изгаряща от
    толкова копнеж.
    Ще го усетиш ти
    в погледа от мен,
    в дръзко гледащи очи,
    големи и изпиващи,
    в походката ми
    лека закачлива
    и грациозна като кошута,
    от ръцете ми
    горещи, тръпнещи
    в прегръдки страстни
    и от нозете ми
    като те обвия,
    в устните ми
    стастно като те опия.
    Поздрави Ели!
  • Различна съм, в този стих Влади. И още по-различна - в други стихове...
    Защото и любовта по различен начин се проявява всеки миг.

    Благодаря на всички за проникновения прочит, за високата оценка,
    за благите думи.
    Презокеански поздрави и спокойна вечер!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...