Mar 31, 2009, 8:38 AM  

За последно

  Poetry » Love
946 0 16

Не бе любов, а само жажда –

за истинската, за голямата.

Така илюзии се раждат,

когато нищо друго няма.

 

Играхме както във театър –

преструвахме се, че обичаме,

а в мене стенеше душата

при всяко наше ново вричане.

 

Дошло е време да погледнем

на истината във очите.

Да се прегърнем за последно,

един от нас да си отиде.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • жажда за любов...поднесена в красив стих...
    прегръщам те, с обич.
  • Всеки миг с теб, Елица, с поезията ти, е една запомняща се емоция!
  • Харесвам стила ти.Естествен и ритмичен. Готино.
  • Ще дойда страстна,
    огнена, пенлива,
    за обич тъй жадувана
    и нетърпелива,
    изгаряща от
    толкова копнеж.
    Ще го усетиш ти
    в погледа от мен,
    в дръзко гледащи очи,
    големи и изпиващи,
    в походката ми
    лека закачлива
    и грациозна като кошута,
    от ръцете ми
    горещи, тръпнещи
    в прегръдки страстни
    и от нозете ми
    като те обвия,
    в устните ми
    стастно като те опия.
    Поздрави Ели!
  • Различна съм, в този стих Влади. И още по-различна - в други стихове...
    Защото и любовта по различен начин се проявява всеки миг.

    Благодаря на всички за проникновения прочит, за високата оценка,
    за благите думи.
    Презокеански поздрави и спокойна вечер!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...