voda (Елица Ангелова)
582 14033
Mar 31, 2009, 8:38 AM  

За последно 

  Poetry » Love
844 0 16
Не бе любов, а само жажда –
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър –
преструвахме се, че обичаме,
а в мене стенеше душата
при всяко наше ново вричане.
Дошло е време да погледнем
на истината във очите.
Да се прегърнем за последно,
един от нас да си отиде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??