Mar 31, 2009, 8:38 AM  

За последно

  Poetry » Love
947 0 16

Не бе любов, а само жажда –

за истинската, за голямата.

Така илюзии се раждат,

когато нищо друго няма.

 

Играхме както във театър –

преструвахме се, че обичаме,

а в мене стенеше душата

при всяко наше ново вричане.

 

Дошло е време да погледнем

на истината във очите.

Да се прегърнем за последно,

един от нас да си отиде.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • жажда за любов...поднесена в красив стих...
    прегръщам те, с обич.
  • Всеки миг с теб, Елица, с поезията ти, е една запомняща се емоция!
  • Харесвам стила ти.Естествен и ритмичен. Готино.
  • Ще дойда страстна,
    огнена, пенлива,
    за обич тъй жадувана
    и нетърпелива,
    изгаряща от
    толкова копнеж.
    Ще го усетиш ти
    в погледа от мен,
    в дръзко гледащи очи,
    големи и изпиващи,
    в походката ми
    лека закачлива
    и грациозна като кошута,
    от ръцете ми
    горещи, тръпнещи
    в прегръдки страстни
    и от нозете ми
    като те обвия,
    в устните ми
    стастно като те опия.
    Поздрави Ели!
  • Различна съм, в този стих Влади. И още по-различна - в други стихове...
    Защото и любовта по различен начин се проявява всеки миг.

    Благодаря на всички за проникновения прочит, за високата оценка,
    за благите думи.
    Презокеански поздрави и спокойна вечер!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...