31.03.2009 г., 8:38 ч.
За последно
Не бе любов, а само жажда –
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър –
преструвахме се, че обичаме,
а в мене стенеше душата
при всяко наше ново вричане.
Дошло е време да погледнем
на истината във очите.
Да се прегърнем за последно,
един от нас да си отиде.
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър –
преструвахме се, че обичаме,
а в мене стенеше душата
при всяко наше ново вричане.
Дошло е време да погледнем
на истината във очите.
Да се прегърнем за последно,
един от нас да си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елица Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
