voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
31.03.2009 г., 8:38  

За последно

960 0 16

Не бе любов, а само жажда –

за истинската, за голямата.

Така илюзии се раждат,

когато нищо друго няма.

 

Играхме както във театър –

преструвахме се, че обичаме,

а в мене стенеше душата

при всяко наше ново вричане.

 

Дошло е време да погледнем

на истината във очите.

Да се прегърнем за последно,

един от нас да си отиде.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    жажда за любов...поднесена в красив стих...
    прегръщам те, с обич.
  • edelvais (Анна Попова)
    edelvais (Анна Попова)
    Всеки миг с теб, Елица, с поезията ти, е една запомняща се емоция!
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Харесвам стила ти.Естествен и ритмичен. Готино.
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Ще дойда страстна,
    огнена, пенлива,
    за обич тъй жадувана
    и нетърпелива,
    изгаряща от
    толкова копнеж.
    Ще го усетиш ти
    в погледа от мен,
    в дръзко гледащи очи,
    големи и изпиващи,
    в походката ми
    лека закачлива
    и грациозна като кошута,
    от ръцете ми
    горещи, тръпнещи
    в прегръдки страстни
    и от нозете ми
    като те обвия,
    в устните ми
    стастно като те опия.
    Поздрави Ели!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Различна съм, в този стих Влади. И още по-различна - в други стихове...
    Защото и любовта по различен начин се проявява всеки миг.

    Благодаря на всички за проникновения прочит, за високата оценка,
    за благите думи.
    Презокеански поздрави и спокойна вечер!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.4K 5.0