14 нояб. 2008 г., 23:09
Тихи са и знам - болят...
те всичките са до една еднакви,
сякаш че е трябвало да се родят,
да плачат... да олеква!
Една сълза е пълна с болка,
и болката във всички е една,
частица скръб се стича плаха,
стопява се без глас сама.
И още идват... нека да боли,
сега е труден пътят сляп,
отвътре знам, че те гори...
отвътре грее твоят грях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация