Не крий сълзите
Тихи са и знам - болят...
те всичките са до една еднакви,
сякаш че е трябвало да се родят,
да плачат... да олеква!
Една сълза е пълна с болка,
и болката във всички е една,
частица скръб се стича плаха,
стопява се без глас сама.
И още идват... нека да боли,
сега е труден пътят сляп,
отвътре знам, че те гори...
отвътре грее твоят грях.
Ще свършат, днес и утре идва,
не стой във миналото... не!
Не пращай другаде молитвите,
във тебе нека всяка да умре.
Плачи, не крий борбата,
започваща след тези стъкълца,
времето ще заглуши вината,
но днес тя теб избра...
те всичките са до една еднакви,
сякаш че е трябвало да се родят,
да плачат... да олеква!
Една сълза е пълна с болка,
и болката във всички е една,
частица скръб се стича плаха,
стопява се без глас сама.
И още идват... нека да боли,
сега е труден пътят сляп,
отвътре знам, че те гори...
отвътре грее твоят грях.
Ще свършат, днес и утре идва,
не стой във миналото... не!
Не пращай другаде молитвите,
във тебе нека всяка да умре.
Плачи, не крий борбата,
започваща след тези стъкълца,
времето ще заглуши вината,
но днес тя теб избра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
Ще го прочета пак 
