Не ме обличай в поезия –
съшита в римите една представа.
Съвършенството ми носи угризения,
че зад завесите ме виждаш бяла.
Не ме накичвай с ореол от пеперуди,
а по крилата им светулки да мъждукат.
В зеленото, в прозрачните му изумруди
нечисти мисли си шушукат.
И никога не ме обичай празнична,
от църквата излязла с медна пита.
Под роклята, под всичките ѝ краища
се моли святост неотпита. ...