Gery.I (Гери Иванова)
8 11
3 апр. 2016 г., 21:22

- (НЕ)лирична 

  Поэзия » Другая
515 0 6

Не ме обличай в поезия –

съшита в римите една представа.

Съвършенството ми носи угризения,

че зад завесите ме виждаш бяла.

 

Не ме накичвай с ореол от пеперуди,

а по крилата им светулки да мъждукат.

В зеленото, в прозрачните му изумруди

нечисти мисли си шушукат.

 

И никога не ме обичай празнична,

от църквата излязла с медна пита.

Под роклята, под всичките ѝ краища

се моли святост неотпита.

 

Прати по дяволите тази лирика

в някой нощен бар да потанцува -

да счупи с токчетата всяка прилика

с тази, дето с теб нощува.

 

Едва тогава ме събличай само,

отмий от мене всяко отстъпление

под бремето на крехкото ми рамо

снеми лирическото напрежение.

 

Такава ме възпявай хлебна,

замесена от прямотата.

В стих не се побира непотребна

едничка в мене голотата.

 

Зеленото ми само остави

в очите ми да мята дяволи,

а тялото само да прецени

дали си струват всичките хиперболи.

 

И нека плътността ми е анафора

от римите, изведена безплътна.

Не ме разбра. Една метафора

обема неразбраните ни чувства.

 

Да ме побираш в листи белова

е като на глухия да даваш петолиние.

Не е ли за поета любовта

една хетера-муза. И едно униние.

 

И няма кулминация. Нито поанта.

В едно очакване да бъдем.

За мен – шивач. За теб – инфанта.

Това е. Другото е ритъм.

 

Напук, не вярвам, че случайно ме избра -

спонтанно, непокорно вдъхновение.

Изкуството във всичките му багрила

прощава всяко преувеличение.

 

 

 

© Гери Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??