- (НЕ)лирична
Не ме обличай в поезия –
съшита в римите една представа.
Съвършенството ми носи угризения,
че зад завесите ме виждаш бяла.
Не ме накичвай с ореол от пеперуди,
а по крилата им светулки да мъждукат.
В зеленото, в прозрачните му изумруди
нечисти мисли си шушукат.
И никога не ме обичай празнична,
от църквата излязла с медна пита.
Под роклята, под всичките ѝ краища
се моли святост неотпита.
Прати по дяволите тази лирика
в някой нощен бар да потанцува -
да счупи с токчетата всяка прилика
с тази, дето с теб нощува.
Едва тогава ме събличай само,
отмий от мене всяко отстъпление
под бремето на крехкото ми рамо
снеми лирическото напрежение.
Такава ме възпявай хлебна,
замесена от прямотата.
В стих не се побира непотребна
едничка в мене голотата.
Зеленото ми само остави
в очите ми да мята дяволи,
а тялото само да прецени
дали си струват всичките хиперболи.
И нека плътността ми е анафора
от римите, изведена безплътна.
Не ме разбра. Една метафора
обема неразбраните ни чувства.
Да ме побираш в листи белова
е като на глухия да даваш петолиние.
Не е ли за поета любовта
една хетера-муза. И едно униние.
И няма кулминация. Нито поанта.
В едно очакване да бъдем.
За мен – шивач. За теб – инфанта.
Това е. Другото е ритъм.
Напук, не вярвам, че случайно ме избра -
спонтанно, непокорно вдъхновение.
Изкуството във всичките му багрила
прощава всяко преувеличение.
© Гери Иванова All rights reserved.
