... Не ме боли,
нима си толкова далече ти?
Преди чувствах аз тъга,
а сега е в мене само празнота.
Болката минава и сълзите спират,
нима толкова безпричинно хора си отиват?
Без раздяла и без да се сбогуват
и оставят само други хора да тъгуват.
Чия вина е и кого да питам
защо трябва аз вече сама да се скитам?
Нима пораснах и ненужен си ми ти,
а защо тогава в очите ми е пълно със сълзи?
Моля те, върни се ти!
Как да вярвам, че това е само сън,
когато вечер и утро редуват се навън.
Къде си ти да видиш тази красота,
планините, гората и прекрасната роса...
© Сис Все права защищены