3.12.2007 г., 15:24

... Не ме боли

1.5K 0 3

... Не ме боли,

нима си толкова далече ти?

Преди чувствах аз тъга,

а сега е в мене само празнота.

 

Болката минава и сълзите спират,

нима толкова безпричинно хора си отиват?

Без раздяла и без да се сбогуват

и оставят само други хора да тъгуват.

 

Чия вина е и кого да питам

защо трябва аз вече сама да се скитам?

 

Нима пораснах и ненужен си ми ти,

а защо тогава в очите ми е пълно със сълзи?

Моля те, върни се ти!

 

Как да вярвам, че това е само сън,

когато вечер и утро редуват се навън.

 

Къде си ти да видиш тази красота,

планините, гората и прекрасната роса...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хех.. без злоба.. но след твоя разкъсващ коментар очаквах да си едва ли не титан на мисълта и обличането й в стих. Уви. Критикуваш моята оригиналност... помисли за твоята. помисли също за изказ, СТИЛ (нещо, което също беше подложено на критика), регистър.. или преди ти да качиш нещо, което сама би критикувала сурово... интересно, че мис cold-hearted също пише за болка, тъга, самота и цитирам "блаа" .. изобщо... критикувай грешките, които НЕ допускаш.. иначе, сама разбираш... някакси е смешно и неудачно.... РИСПЕКТ, както ти казваш... и успех.. последният ти ред не е за изхвърляне.
  • Силен стих - истински, тъжен...
    Поздрав!
  • Как става?!? СТРАХОТНО е! много ми хареса! Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...