... Не ме боли
... Не ме боли,
нима си толкова далече ти?
Преди чувствах аз тъга,
а сега е в мене само празнота.
Болката минава и сълзите спират,
нима толкова безпричинно хора си отиват?
Без раздяла и без да се сбогуват
и оставят само други хора да тъгуват.
Чия вина е и кого да питам
защо трябва аз вече сама да се скитам?
Нима пораснах и ненужен си ми ти,
а защо тогава в очите ми е пълно със сълзи?
Моля те, върни се ти!
Как да вярвам, че това е само сън,
когато вечер и утро редуват се навън.
Къде си ти да видиш тази красота,
планините, гората и прекрасната роса...
© Сис Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хех.. без злоба.. но след твоя разкъсващ коментар очаквах да си едва ли не титан на мисълта и обличането й в стих. Уви. Критикуваш моята оригиналност... помисли за твоята.
помисли също за изказ, СТИЛ (нещо, което също беше подложено на критика), регистър.. или преди ти да качиш нещо, което сама би критикувала сурово... интересно, че мис cold-hearted също пише за болка, тъга, самота и цитирам "блаа" .. изобщо... критикувай грешките, които НЕ допускаш.. иначе, сама разбираш... някакси е смешно и неудачно.... РИСПЕКТ, както ти казваш... и успех.. последният ти ред не е за изхвърляне. -
Силен стих - истински, тъжен...
Поздрав! -
Как става?!? СТРАХОТНО е! много ми хареса! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
