14 нояб. 2007 г., 06:31

Не ме е страх!!!

985 0 23

Не ме е страх,
нека не идва деня!
И без светлина,
ще науча очите да виждат...

Не ме боли,
нека ме връхлитат твоите бури,
аз всеки ден в тях се губя,
сърцето си заставих от тях да не се погубва...

Нека сълзи да текат,
сама съм в тишината...
Ще ми пречистят душата
и гузната ми съвест, че с тебе се наказвам...

Но те обичам!
Нека ми е тежко!
Сама кръста си понесох!
И не чакам съжаление, а само тихичко "Обичам те!"
10.11.2007 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е,миличка,но аз имах друго предвид....
    Прегръщам те и те обичам,сестри1ке!!!
  • Гали, да обичаш не е наказание,
    а да обичаш е истинско призвание...
    Любовта и обичта живеят във вас.
    Има ги, дори и неизречени на глас.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти,мила Рени!!!
    Пожелавам ти същото от все сърце!!!
    Прегръщам те силно!!!
  • И аз те обичам!!!
    Прегръдка,миличка!!!
    Искрено благодаря за коментара!!!
  • Обичам те!
    Ще го чуеш и от когото сърцето ти иска, когато Бог е отредил, вярвай, Гале!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...