Не ме е страх,
нека не идва деня!
И без светлина,
ще науча очите да виждат...
Не ме боли,
нека ме връхлитат твоите бури,
аз всеки ден в тях се губя,
сърцето си заставих от тях да не се погубва...
Нека сълзи да текат,
сама съм в тишината...
Ще ми пречистят душата
и гузната ми съвест, че с тебе се наказвам...
Но те обичам!
Нека ми е тежко!
Сама кръста си понесох!
И не чакам съжаление, а само тихичко "Обичам те!"
10.11.2007 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
