Не ме ли помниш
Не ме ли помниш? Това съм Аз като преди,
косите побелели душата малко поотрасла.
Сърцето годинките реди, реди,
пътеката назад отдавна е обрасла,
боря, боря се с всякакви беди.
Не ме ли помниш? Учехме в един и същи клас,
тогава игрите бяха интересни.
Смеехме се, викахме високо все на глас,
пътеките в живота бяха лесни, лесни.
Не ме ли помниш? Приятелството бе ни в една ръка,
сега се пръснахме във всякакви посоки,
спомените в душите ни останаха тъга.
В.Й. 25.12.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Йотов Все права защищены
