Не ме ли помниш

27 дек. 2016 г., 16:43

Поэзия » Другая

514 0 2

Не ме ли помниш? Това съм Аз като преди,

косите побелели душата малко поотрасла.

Сърцето годинките реди, реди,

пътеката назад отдавна е обрасла,

боря, боря се с всякакви беди.

Не ме ли помниш? Учехме в един и същи клас,

тогава игрите бяха интересни.

Смеехме се, викахме високо все на глас,

пътеките в живота бяха лесни, лесни.

Не ме ли помниш? Приятелството бе ни в една ръка,

сега се пръснахме във всякакви посоки,

спомените в душите ни останаха тъга.

В.Й. 25.12.2016г.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-12-28T12:56:30+02:00

Ех, колко приятелства заличиха годините! Тъжно, но факт !
Веси_Еси (Еси)

2016-12-28T08:35:07+02:00

Хубаво е да си спомниш пиятелите от деца. Тъжно е, когато забравим. Поздравления за стихотворението!