Не ме ли помниш

Poetry » Other

790 0 2

Не ме ли помниш? Това съм Аз като преди,

косите побелели душата малко поотрасла.

Сърцето годинките реди, реди,

пътеката назад отдавна е обрасла,

боря, боря се с всякакви беди.

Не ме ли помниш? Учехме в един и същи клас,

тогава игрите бяха интересни.

Смеехме се, викахме високо все на глас,

пътеките в живота бяха лесни, лесни.

Не ме ли помниш? Приятелството бе ни в една ръка,

сега се пръснахме във всякакви посоки,

спомените в душите ни останаха тъга.

В.Й. 25.12.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Ех, колко приятелства заличиха годините! Тъжно, но факт !

2016-12-28T12:56:30+02:00
Веси_Еси (Еси)

Хубаво е да си спомниш пиятелите от деца. Тъжно е, когато забравим. Поздравления за стихотворението!

2016-12-28T08:35:07+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0