Не ме ли позна
не ме ли позна...
аз живея във тебе...
населявам душата ти...
във сърцето съм свила гнездо
аз съм другата твоя история...
твоята приказка за отминал живот...
аз съм твоето вричане...
за мен самодивите ти наричат
древни думи за нещастна любов...
в песни неистини вплитат,
че съм в едно...
и Кръста,
на който бедната ти душа ще разпъна
и въжето...
на което ще обеся твойто човешко сърце
че съм още твойта незаслужена с нищо,
осеяна с тръни житейска Голгота...
при това без да съм Истината
не съм и Пътя
нито пък съм Живота...
вярно... не съм...
но в твоите сънища идвам на пръсти -
пожелавана в мъжките ти мечти...
кога ли...
когато сънуваш наяве,
със широко отворени невинни очи...
аз съм тази,
към която мисълта ти се връща неволно
дишам със теб секунда, минута... целия ден
и прииждам в дъха ти като онази вълна,
която завърнала се към родния бряг...
е на път да удави и мен...
... знам, не знаеш коя съм...
аз съм сън, химера, мечта
и съм онази жена -
от огледалния свят...
... и съм най-обичащия
и близък до сърцето ти враг
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
