Не ме мислѝ, аморе. Оцелявам.
И само аз си зная как.
Онази стара болчица отляво
все още ме държи на крак.
И дава смисъл на деня ми –
пътека, кръст и къшей хляб.
Понякога и слънце се прокрадва.
Ала чертае само път назад.
© Иванка Гичева Все права защищены