Не ме обичай...
не ме обичай
не заслужавам
нито капка
от човешката любов..
от силата ми вехне
всичко свежо...
за да го зачена
като посев нов
а после... после...
да целувам нежно
и да следвам
на страстта си
онзи зверски зов
и да правя
(сякаш е за първи!
и за последен! път)
любов...
... да съм и момиче,
и да съм нечия жена...
със ронеща се
(като житен клас)
душа...
а после да нахраня
с нея всеки гладен
с накъсана
от последния си вик
сълза...
да гледам любопитна
как животът пак се ражда
зад нечия затворена врата
и как поглежда
някой друг
(с копнеж)...
и дарява късове любов
от моята душа...
как ли се умира...
(... бавно!
и във самота!)
пред нечия затворена
врата?!...
с преглътнат писък
и безмълвен зов?!...
недей!... не ме обичай!...
не заслужавам нито капка
от човешката любов...
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
