17.05.2015 г., 0:16

Не ме обичай...

660 2 9

не ме обичай
не заслужавам
нито капка
от човешката любов..
от силата ми вехне
всичко свежо...
за да го зачена
като посев нов
а после... после...
да целувам нежно
и да следвам
на страстта си
онзи зверски зов
и да правя
(сякаш е за първи!
и за последен! път) 
любов...
... да съм и момиче,
и да съм нечия жена...
със ронеща се
(като житен клас)
душа...
а после да нахраня
с нея всеки гладен
с накъсана
от последния си вик
сълза...
да гледам любопитна 
как животът пак се ражда
зад нечия затворена врата
и как поглежда
някой друг 
(с копнеж)...
и дарява късове любов 
от моята душа...

как ли се умира...
(... бавно! 
и във самота!)
пред нечия затворена
врата?!...
с преглътнат писък
и безмълвен зов?!...

недей!... не ме обичай!...
не заслужавам нито капка
от човешката любов...

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Денито... мине, не мине и човек вземе та дойде на себе си като няма къде да отиде
  • Нежно, тъжно..и грешно, Жени 🌹
    Заслужаваш 😊
  • Благодаря, Лилиан... зарадва ме!
  • Разплакващо.
  • plama7 (Пламена Владимирова): 17-05-2015г. 22:54
    Жени, харесва ми да чета твоята
    силна и въздействаща поезия.
    Поздрави!
    .................
    Благодаря от сърце, Плами
    .................
    m-nar (Мая ): 17-05-2015г. 21:49
    Жени, настръхвам бе, момиче!
    Как да не те обичам?! ..Не мога!
    ..............
    Майче, ще ме разплачеш, да знаеш
    .......................

    eliboto (Лейди Фокс): 17-05-2015г. 14:21
    Поздрави за поредната емоция представена в стиха ти. Харесва ми да те чета!
    ............
    Благодар, че се отбиваш тук, Лейди! Благодаря и за добрите думи!
    ..............
    botyo (Бойко Беров): 17-05-2015г. 14:08
    с много скрит смисъл е това твое произведение
    поздравявам те Жени
    ............
    Благодаря, Бойко!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...