7 нояб. 2007 г., 00:15

Не ме оставяй...

1.8K 1 28

Погледни ме,

сякаш съм подарък от съдбата,

който си очаквал от хилядолетия

и треперил си от студ,и плакал си от тишина,

и молил си се най-горещо,

да се появя в живота ти аз...

 

Докосни ме,

сякаш съм спасение,

безсмъртност все едно ще ти даря,

чрез която ти ще живееш вечно

и ще си щастлив под ореола на любовта...

 

Обичай ме,

сякаш съм единствената жена на света,

макар да казват всички:

- Няма незаменими неща!

Бъди завинаги до мене...

 

Не ме оставяй никога сама... без тебе!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...