Nov 7, 2007, 12:15 AM

Не ме оставяй...

  Poetry » Love
1.8K 1 28

Погледни ме,

сякаш съм подарък от съдбата,

който си очаквал от хилядолетия

и треперил си от студ,и плакал си от тишина,

и молил си се най-горещо,

да се появя в живота ти аз...

 

Докосни ме,

сякаш съм спасение,

безсмъртност все едно ще ти даря,

чрез която ти ще живееш вечно

и ще си щастлив под ореола на любовта...

 

Обичай ме,

сякаш съм единствената жена на света,

макар да казват всички:

- Няма незаменими неща!

Бъди завинаги до мене...

 

Не ме оставяй никога сама... без тебе!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...