Nov 7, 2007, 12:15 AM

Не ме оставяй...

  Poetry » Love
1.8K 1 28

Погледни ме,

сякаш съм подарък от съдбата,

който си очаквал от хилядолетия

и треперил си от студ,и плакал си от тишина,

и молил си се най-горещо,

да се появя в живота ти аз...

 

Докосни ме,

сякаш съм спасение,

безсмъртност все едно ще ти даря,

чрез която ти ще живееш вечно

и ще си щастлив под ореола на любовта...

 

Обичай ме,

сякаш съм единствената жена на света,

макар да казват всички:

- Няма незаменими неща!

Бъди завинаги до мене...

 

Не ме оставяй никога сама... без тебе!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...