Не ме оставяй...
Погледни ме,
сякаш съм подарък от съдбата,
който си очаквал от хилядолетия
и треперил си от студ,и плакал си от тишина,
и молил си се най-горещо,
да се появя в живота ти аз...
Докосни ме,
сякаш съм спасение,
безсмъртност все едно ще ти даря,
чрез която ти ще живееш вечно
и ще си щастлив под ореола на любовта...
Обичай ме,
сякаш съм единствената жена на света,
макар да казват всички:
- Няма незаменими неща!
Бъди завинаги до мене...
Не ме оставяй никога сама... без тебе!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени