5 февр. 2010 г., 07:36

Не ме питай

900 0 12

Не ме питай дали съм магьосница,

дай ми само повод да го направя.

Със замах ще прахосам живота си,

а нататък – по масло и мед ще е.

 

 

Не ме питай дали съм орисница –

свойта орис на чужди не давам!

Непотребна дребнавост единствено

и от чуждата орис спасява.

 

 

Не ме питай дали съм стихия.

И бедствие. Зная само, че не мога да крия

толкова дълго сълзите в очите си.

И да казвам, че въпреки всичко

 

 

ни най-малко не ме е боляло...

Просто питай дали съм магия,

и попитай луната за мене -

нося в себе си своята орис.

 

 

И не съм ни стихия, ни бедствие.

Щом завали във душата ми,

сълзите крия зад забравени рани.

И не ме е боляло... Никога!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жената е силна и слаба,обичта е нейната клада, а самотността е безвремието и...
  • "Щом завали във душата ми,

    сълзите крия зад забравени рани.

    И не ме е боляло... Никога!"

    Много интересно казано...И все пак по-добре ще е да не ги криеш , а да ги оставиш да се излеят и стопят , защото понякога не се усеща най-силната болка и отрицанието "Никога" е просто една силна упойка...

    Поздрави!!!
  • това е то - магьосница!
  • Магьосница, скрила сълзите!!!
    Поздрави, Нелка!
  • Златен тайфун, Златце!!!

    ((( )))

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...