6 февр. 2008 г., 08:40

Не ме попита

893 0 4
Не ме попита искам или пък не искам,
връхлетя в съня ми изведнъж.
Проблем ли или благодат се плисна
като нечакан ноемврийски дъжд?

Проблем ли или благодат - не зная,
но не харесвам тази стара тръпка.
Когато си решил, че си във рая,
животът всъщност те е стъпкал.

Когато си решил, че си във рая
и планове кроиш и си мечтаеш,
потъваш бавно като в празна стая
и за мига спокойствие се каеш.

Потъвам бавно - като в празна стая.
Денят прилича на самотен хъш.
Заставам на търпението в края
и обвинявам есенния дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За всичко е виновен есенният дъжд!
    хубаво и очарователно. с обич, Люска.
  • Много дъждовно настроение.Но стихотворението ми хареса.Поздрави и целувки за добро настроение!!!
  • Усетих стиха ти, Люска!
    Плисна ме, като дъждж.
    Поздравления.
  • Когато си решил, че си във рая,
    животът всъщност те е стъпкал.
    !!!
    Само ако му позволиш, нали?!
    поздрав, Люси!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...