6.02.2008 г., 8:40

Не ме попита

894 0 4
Не ме попита искам или пък не искам,
връхлетя в съня ми изведнъж.
Проблем ли или благодат се плисна
като нечакан ноемврийски дъжд?

Проблем ли или благодат - не зная,
но не харесвам тази стара тръпка.
Когато си решил, че си във рая,
животът всъщност те е стъпкал.

Когато си решил, че си във рая
и планове кроиш и си мечтаеш,
потъваш бавно като в празна стая
и за мига спокойствие се каеш.

Потъвам бавно - като в празна стая.
Денят прилича на самотен хъш.
Заставам на търпението в края
и обвинявам есенния дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За всичко е виновен есенният дъжд!
    хубаво и очарователно. с обич, Люска.
  • Много дъждовно настроение.Но стихотворението ми хареса.Поздрави и целувки за добро настроение!!!
  • Усетих стиха ти, Люска!
    Плисна ме, като дъждж.
    Поздравления.
  • Когато си решил, че си във рая,
    животът всъщност те е стъпкал.
    !!!
    Само ако му позволиш, нали?!
    поздрав, Люси!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...