Feb 6, 2008, 8:40 AM

Не ме попита

  Poetry » Love
900 0 4
Не ме попита искам или пък не искам,
връхлетя в съня ми изведнъж.
Проблем ли или благодат се плисна
като нечакан ноемврийски дъжд?

Проблем ли или благодат - не зная,
но не харесвам тази стара тръпка.
Когато си решил, че си във рая,
животът всъщност те е стъпкал.

Когато си решил, че си във рая
и планове кроиш и си мечтаеш,
потъваш бавно като в празна стая
и за мига спокойствие се каеш.

Потъвам бавно - като в празна стая.
Денят прилича на самотен хъш.
Заставам на търпението в края
и обвинявам есенния дъжд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За всичко е виновен есенният дъжд!
    хубаво и очарователно. с обич, Люска.
  • Много дъждовно настроение.Но стихотворението ми хареса.Поздрави и целувки за добро настроение!!!
  • Усетих стиха ти, Люска!
    Плисна ме, като дъждж.
    Поздравления.
  • Когато си решил, че си във рая,
    животът всъщност те е стъпкал.
    !!!
    Само ако му позволиш, нали?!
    поздрав, Люси!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...