Не ме забравяй
Не ме забравяй
Щом почнат да разцъфват теменужките
и вятъра да вее с аромат на пролетни цветя,
спомняй си за нашето свършило приятелство,
не ме забравяй и пази ме в своята душа.
Спомни си за наште лудории,
Смях изпълнен с весели шеги,
Спомени за неразделното другарство
И обичта изпълваща отминалите дни.
Ще бъда с тебе щом напъпят клонките,
Ще съм със всичко, що е плод на пролетния дух.
Помни и ме търси в тревичките,
В пернатите, долитащи от юг.
Не ме забравяй и през летните сезони,
Когато слънцето във жегите пече,
А просто погледни в далечината
И потърси ме ме нейде в синьото море.
Помни ме и през есенната вялост,
Когато гаснат и последни слънчеви лъчи.
Не ме забравяй щом листата изпопадат
и лятото далече отшуми.
Зимата почуква на вратата,
но с радост ти я приеми.Мисли за старата позната
и спомени в душата събуди.Спомени за меките снежинки и пътища осеяни със лед.
Спомени за светлите пътеки,
които ме доведоха до теб.
P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.
P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Все права защищены
