6 янв. 2008 г., 14:24

Не мечта, а просто нищо 

  Поэзия » Другая
692 0 21
Подарих най-хубавите си години
и имах всичко, нищо не запазих,
сега забравила съм своето име,
защото в миналото си не лазих.



Със кал следите ми сa пълни,
че леко стъпвах, дири не оставих
и пропаднах, даже нямах дъно,
за себе си не исках, но забравих!



Откраднах спомени, така да имам,
но падаха по пътя, от съмнение,
че грешно е, не исках да те взимам,
от теб отвикнах, но без извинение.



И някъде съм, там, между мечтите,
но не мечта, а просто нищо,
преди те виждах, исках ти очите,
сега съм нула - тръгваща на чисто.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??