Не мечта, а просто нищо
Подарих най-хубавите си години
и имах всичко, нищо не запазих,
сега забравила съм своето име,
защото в миналото си не лазих.
Със кал следите ми сa пълни,
че леко стъпвах, дири не оставих
и пропаднах, даже нямах дъно,
за себе си не исках, но забравих!
Откраднах спомени, така да имам,
но падаха по пътя, от съмнение,
че грешно е, не исках да те взимам,
от теб отвикнах, но без извинение.
И някъде съм, там, между мечтите,
но не мечта, а просто нищо,
преди те виждах, исках ти очите,
сега съм нула - тръгваща на чисто.
и имах всичко, нищо не запазих,
сега забравила съм своето име,
защото в миналото си не лазих.
Със кал следите ми сa пълни,
че леко стъпвах, дири не оставих
и пропаднах, даже нямах дъно,
за себе си не исках, но забравих!
Откраднах спомени, така да имам,
но падаха по пътя, от съмнение,
че грешно е, не исках да те взимам,
от теб отвикнах, но без извинение.
И някъде съм, там, между мечтите,
но не мечта, а просто нищо,
преди те виждах, исках ти очите,
сега съм нула - тръгваща на чисто.
© Елица Стоянова All rights reserved.
