Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Jan 6, 2008, 2:24 PM

Не мечта, а просто нищо 

  Poetry » Other
651 0 21
Подарих най-хубавите си години
и имах всичко, нищо не запазих,
сега забравила съм своето име,
защото в миналото си не лазих.



Със кал следите ми сa пълни,
че леко стъпвах, дири не оставих
и пропаднах, даже нямах дъно,
за себе си не исках, но забравих!



Откраднах спомени, така да имам,
но падаха по пътя, от съмнение,
че грешно е, не исках да те взимам,
от теб отвикнах, но без извинение.



И някъде съм, там, между мечтите,
но не мечта, а просто нищо,
преди те виждах, исках ти очите,
сега съм нула - тръгваща на чисто.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??