21 мая 2010 г., 09:57

Не ми говори за любов 

  Поэзия
915 0 25

Когато пред вратата ми кучета чакат

и не мога да затворя тяхната паст

/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...

Когато не часове, а сметки тиктакат

и не успявам да вкарам темпото в час

/тъй както няма как да направя ближния вечен/...

 

Когато съм зрител в своя собствен живот

и няма начин да режисирам пиесата

/тъй както е невъзможно да управлявам и чувство/...

Когато ми спира дъха този адски хомот

и не смогвам да съживя поетесата

/тъй както не мога насила да раждам изкуство/...

 

Когато рушат моята райска градина

и нямам оръжие за защитен отпор

/тъй както не притежавам и лек против мъка/...

Когато съм никой в елитна дружина

и не разполагам ни с съд, ни с затвор

/тъй както не владея тежкия миг на разлъка/...

 

Когато.... тогава като вълк ми се вие,

часовници ми се чупят, сценарии – късат

и ми се грùзят окови на вечно безправния роб!

Когато .... тогава със голи ръце ми се бие,

жестоки присъди на кило ми се ръсят...

Тогава не ми говорù за любов!

 

© Люсил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Пепи, Людмила, Магдалена! За мен е чест!
    Борис, трогната съм от вниманието!
  • Честит празник, Люсил! Харесвам начина по който използваш буквите!
  • великолепно...
    Честит Празник!
  • Зашеметяващи - дълбочина и сила! Поезия! Поздравления, Люсил!
  • Бодилче, много гневно бодеш с думи мила! Но си права, много истински стих, браво! Среднощни поздрави!
  • Благодарности!
    Стелче, да не правиш повече така! После и за това ще трябва да пиша стихо. С работно заглавие: "Жертва на поезията"! Прегръщам те, момиченце мило
    Забравена, благодаря ти! Зависи... как, кого и колко обичаш. Любовта е не само красавица
    Борис, мерси за пожеланието! Стискам я в зъби тая Сила, не смятам да я пускам
    Петя, за любовта най-малко се говори. Ако я има, дори не е нужно. Виж, това е една трета страна на стиха... Благодаря ти, радвам се, че ти хареса!
  • винаги е време да се говори за любов, Люси...а и не само да се говори.
    а сега сериозно-много ми хареса!
  • Привет, Люсил! Нека Силата вечно да бъде с теб!
  • "Когато .... тогава със голи ръце ми се бие,
    жестоки присъди на кило ми се ръсят...
    Тогава не ми говорù за любов!" Ей това ме плясна!!! Браво, Люсче!
    Днес реших да си открадна от работното време и да прочета и коментирам стихото ти... Да, откраднах, но прочетох само част /шефката си размаха опашката и попита, дали работя... А аз гледах така умно!!!... Обаче нямаше вариант да продължа./ Хубава нощ, нежно Бодилче!
  • Плами, Водолейче, благодаря за прочита и разбирането!
    Плами - обратното също не е по-малко вярно - когато любовта вехне, всички останали цветове губят яркостта и свежестта си!
    Водолейче - да! А кой ще победи нея?
    Тошко, добре, забелязах те, от сега нататък ще те чета ако искаш Не ти обещавам да си ми пример обаче Днес сте решили да ме разсмивате ли? Ами благодаря
  • Като стихо неизразимо зле, но ми хареса римната схема, рядко срещана в сайта.
  • Гневно... Силно!
    А дали любовта няма да победи поне някои от гореизложените проблеми?!
  • Много силен вълчи стих! Поздрав сърдечен, Люсил!
    Апропо - когато всичко вехне - любовта и тя умира
  • Зем, в любовта ние също сме роби - напълно безправни, съвсем безпомощни, както и в бита и обществото. Този паралел се опитах да прокарам. Сравненията в скобите са посветени на чувствата /защото май не мога иначе / и нямат нито една положителна краска, ако забелязваш. Доста се чудех дали пред "любов" да не сложа едно "и", за да стане по-ясно, но стихът започна именно от това изречение, избухнало в главата ми и реших да не го докосвам. Иначе съм съгласна - ако любовта цъфти, няма значение че всичко останало вехне! Благодаря ти за ... всичко!
    Благодарности и към вас, мили творци - Лео /ех, че си.../, Виолета /много мило.../, Ангел /разбираш.../, Светла /прекрасни думи... /, Марина /силния пол... /, Петя /протест Е!!!... /! Радвате ме!
  • Ах,Люсил...протест и сила лъхат!Страхотно си го казала!Поздравявам те
  • Много смело, силна мъжка драма!!!
  • Люси, продължавам да си те чета и сега аз ще ти река: Що го гълчиш човека?! Колко са хората в тия времена дето топличко носят, дето ръка за милувка протягат? Струва ми се че женското чувство за самосъхранение е надделяло до степен на отхвърляне, но буди едни други мисли, ражда заглавия... "В съня ми извика напъстряла череша"- още не е узряло, но може и да се роди някой ден...абе, луда работа!
    Зем.
  • Оригинален стих, прекрасно изпълнение!Поздравления за което!Мисля обаче ,че точно в тези моменти единственото нещо което ти трябва е любов!
  • Тогава, просто белият лист ни идва на помощ, Люси...
    Много силно, искрено изречено!
    Поздравления!
  • Усещам гняв, ярост, безсилие, които са те връхлетели като стихия!Хубаво е, че си ги изляла на белия лист и дано отново ти се ще да говориш за любов!
  • Ивон, Любо, Лили, Светлана, Теди, Весела - благодаря ви, че отразихте емоцията на битово-любовната ми творба! Всъщност това е първото ми произведение на подобна тематика. Както става ясно, така и не успях да се абстрахирам напълно от любимата за мен тема - любов
    Пъкъл, всъщност не държа да се харесвам на всички, в час съм все още. Ако ти много държиш да ми споделиш - срещу ника си имам бутонче "Пиши" - използвай го. Критиката е вървежна при мен ако отговаря на условието - градивна. Действай смело!
  • !
  • Четох на един дъх.Плени ме!
    Страхотно пишеш,Люсенка!
  • Много хубаво си го казала. Браво и ти Благодаря. Сърдечни поздрави!!!
  • Тогава не ни остава нищо друго освен любовта Люсилче!!!Много хубаво си казала всичко .Живот без план.Прегръдки и Любов за да сме живи!!!
Предложения
: ??:??