Не ми говори за любов
Когато пред вратата ми кучета чакат
и не мога да затворя тяхната паст
/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...
Когато не часове, а сметки тиктакат
и не успявам да вкарам темпото в час
/тъй както няма как да направя ближния вечен/...
Когато съм зрител в своя собствен живот
и няма начин да режисирам пиесата
/тъй както е невъзможно да управлявам и чувство/...
Когато ми спира дъха този адски хомот
и не смогвам да съживя поетесата
/тъй както не мога насила да раждам изкуство/...
Когато рушат моята райска градина
и нямам оръжие за защитен отпор
/тъй както не притежавам и лек против мъка/...
Когато съм никой в елитна дружина
и не разполагам ни с съд, ни с затвор
/тъй както не владея тежкия миг на разлъка/...
Когато.... тогава като вълк ми се вие,
часовници ми се чупят, сценарии – късат
и ми се грùзят окови на вечно безправния роб!
Когато .... тогава със голи ръце ми се бие,
жестоки присъди на кило ми се ръсят...
Тогава не ми говорù за любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
