Не ми говори за любов
Когато пред вратата ми кучета чакат
и не мога да затворя тяхната паст
/тъй както не бих могла да спра вик сърдечен/...
Когато не часове, а сметки тиктакат
и не успявам да вкарам темпото в час
/тъй както няма как да направя ближния вечен/...
Когато съм зрител в своя собствен живот
и няма начин да режисирам пиесата
/тъй както е невъзможно да управлявам и чувство/...
Когато ми спира дъха този адски хомот
и не смогвам да съживя поетесата
/тъй както не мога насила да раждам изкуство/...
Когато рушат моята райска градина
и нямам оръжие за защитен отпор
/тъй както не притежавам и лек против мъка/...
Когато съм никой в елитна дружина
и не разполагам ни с съд, ни с затвор
/тъй както не владея тежкия миг на разлъка/...
Когато.... тогава като вълк ми се вие,
часовници ми се чупят, сценарии – късат
и ми се грùзят окови на вечно безправния роб!
Когато .... тогава със голи ръце ми се бие,
жестоки присъди на кило ми се ръсят...
Тогава не ми говорù за любов!
© Люсил All rights reserved.
