Не ми се спи.
Говоря със звезди.
Яздейки тъмното небе,
на групи ми намигат.
Унесено гледат земята.
Знаят всички тайни.
Досрамя ме за една,
а хиляди блуждаят в мрака!
Насмешливо гледат,
аз говоря -
почти душа разголих...
Изтръгват сънена въздишка.
Сбогом! Утре вечер ще се видим!
© Василка Ябанджиева Все права защищены