Jan 2, 2015, 4:51 PM

Не ми се спи

  Poetry
487 0 4

Не ми се спи.

Говоря със звезди.

Яздейки тъмното небе,

на групи ми намигат.

 

Унесено гледат земята.

Знаят всички тайни.

Досрамя ме за една,

а хиляди блуждаят в мрака!

Насмешливо гледат,

аз говоря -

почти душа разголих...

Изтръгват сънена въздишка.

Сбогом! Утре вечер ще се видим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...