24 окт. 2014 г., 23:38

Не ми се тръгва

1.2K 1 22

                                 Есента е висока. Не стигам до нея...

                                 А не мога да литна все още...

                                 Не допущам сълзите във мен да узреят,

                                 не подписвам обратната поща.

 

                                 Есента прелъсти ме. С очи на кошута.

                                 Търся нейните слънчеви дири!

                                 Все още откривам... още се лутам

                                 по нечии чужди пунктири.

 

                                 Есента е на пръсти. Като балерина!

                                 Не успявам да вляза във ритъм...

                                 Подредих чернобелите снимки на скрина

                                 и годините тихо доплитам.

 

                                 Есента умори се. Не искам да тръгвам.

                                 Всяка вечер играя рулетка.

                                 Хвърлям зарове... по детски послъгвам

                                 и очаквам последната сметка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав ритъм се е получил... Където и да си, поне ти ще си там Много харесах!
  • И аз обичам Есента многоцветна - и не й се давам...!!!
    "Есента е на пръсти. Като балерина!
    Не успявам да вляза във ритъм...
    Подредих чернобелите снимки на скрина
    и годините с усмивка доплитам.
  • .
    Ех, че стих!
    Браво ти!
  • Чудесно е!
  • Хем е красива, хем е измамна! Но ти не бързай, Раде!! Има още тайни за разгадаване!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...