Не ми се тръгва
Есента е висока. Не стигам до нея...
А не мога да литна все още...
Не допущам сълзите във мен да узреят,
не подписвам обратната поща.
Есента прелъсти ме. С очи на кошута.
Търся нейните слънчеви дири!
Все още откривам... още се лутам
по нечии чужди пунктири.
Есента е на пръсти. Като балерина!
Не успявам да вляза във ритъм...
Подредих чернобелите снимки на скрина
и годините тихо доплитам.
Есента умори се. Не искам да тръгвам.
Всяка вечер играя рулетка.
Хвърлям зарове... по детски послъгвам
и очаквам последната сметка!
© Рада Димова All rights reserved.
Много харесах!
