Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам,
не мога да давам, когато те няма,
ръцете ми парещи ласки заливат,
в сърцето ми хаос от странни желания.
Не мога да спя, когато си с мене,
не мога да чувствам, когато те няма,
в душата ми спряло е цялото време,
сърцето живее живот взет на заем.
Не мога... и думите вече не стигат,
изписах мастилото, свърши листà.
Сега накъде (сърцето ми пита)...
Да знаех... направила бих чудеса...
© Биляна Битолска Все права защищены