20 июл. 2020 г., 04:51

Не мога

735 0 0

Не мога да дишам без теб наоколо.

Ти ме поддържаш нормален.

Откакто те срещнах,

сърцето ми играе в друг ритъм.

Ти ме водиш към щастието.

 

Знаеш, че още те обичам и нищо няма да се промени,

чувствата ми към теб са вечни.

Хубаво беше цялото онова време,

което го имахме.

Сам съм, но още имам надежда за теб.

Очите ми взе, за да не виждам друга.

 

Но моля те не си отивай,

наясно съм че всичко приключи.

Превърнахме се в непознати.

Ти ми каза да останем приятели и това ме съсипа.

Някога ще може да се върнем към старите дни?

 

Забрави ли това "Обичам те!",

което си казвахме?

Дали някога ще можем да бъдем заедно?

Никога не ще разберем.

Ти ме напусна,

но сърцето ми остава с теб.

 

Липсваш ми и нищо не боли повече

от това да те няма. 

Никой не разбира какво преживяхме.

Беше хубаво, но за кратко.

Опитахме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...